ПОЧТИ ПЪЛНОЛУНИЕ

на К. Б.

Най-смешното страдание изпълва
овалното пространство на душата ми
със спомена за твоето дете,
което спи в ръцете ми под меката
светлина на луната.
                                  Остава
още малко до пълния кръг.
Но нещо все пак не достига.
Може би - твоята прошка
за смелостта ми да обичам теб
в най-добрата от твоите същности.
И за смелостта ми да мечтая
- след чаканото дълго пълнолуние -
раждането на една, поне една звезда,
която ще вдълбае с върховете си
стени и прагове, и ръбести колони
сред скучната овалност на душата ми.

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.