ЛЕКА НОЩ, МОРЕ!

web | Почти пълнолуние

И тази вечер
с теб ще се преструваме, че спим
- с твоя поглед пак ще ме преследва,
с твоя глас отново ще зове
онази стара птица на надеждата
с прошарени от дълъг път криле.

Ще ме целуне с най-абсурдната
и невъзможната целувка
на най-неистинската обич,
която много повече боли
от първата, несподелената.

Боли, защото е нелепа.

Защото днес все още съществува
любов, която няма смисъл.

Навярно ще я има дотогава,
докато за смисъла се питаме,
докато се вглеждаме в крилете си,

преди очите ни да са се срещнали,
преди да сме разбрали, че обичаме.

 

 

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.