КИТАРАТА

web | Почти пълнолуние

"Китарата почва да плаче"

Ф. Г. Лорка

С гласа
на счупената мида
и шум
на есенно море.
И с полета -
последния - на пеперудите
надеждата
отново ще умре.
С капките,
изплашени от вятъра
листата
полудяват в мокър танц.
В краката ми
пропада замък пясъчен.
От ръцете ми
изтича залезът мечтан.
Без нежност
повяхват цветята
и погледът
пак търси поглед в здрача.
В усмивката
не вярвайте, когато
китарата
спира да плаче.

 

 

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.