ВКУС
Мелник
Усмивките се отразиха
в сипеите
заиграха по покривите
скачаха по калдъръма
гониха се по улицата
укротиха се при бъчвите.
* * *
Изсъхнало дърво
сред цъфнали едни,
цветя, зеленина,
жужене на пчела,
напукано лице,
провесени ръце,
угаснал поглед,
гниене - отвътре,
и Мъката
от пролетта до есента,
когато някой
ще откъсне плодове.
Света Петка
Селяните са закусвали кромид;
ах, как ухае автобусът;
селяните са приготвяли вино;
ах, как ще пием с тебе;
селяните са безгрижни и унили,
може би си имат те причини...
Селяните са щастливи и нещастни -
смеят се и плачат, слава Богу!
___________________________
Автобусът дрънка по шосето...
Скоро ще ме доведе при тебе.
* * *
Работя и мисля за теб,
и се радвам на Живота;
уча се от него
да го обичам
да обичам повече
повече хора
и теб...
Интимно
Вечеряхме...
- Любов моя - попитах аз.
- Да - отговориха ми.
Жена ми, и дъщеря ми.
първото стихотворение на дъщеря ми
нула от нула
до тука стигаш -
и пак от нула
* * *
застудя...
пиленце затропа
във водосточната тръба.
© Илко Дренков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2004
Илко Дренков. Сетива. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Илко Дренков. Сетива. 2004.