Доколкото един автор може да бъде представен с няколко думи, за Стефан Гечев може да се каже: той бе българският творец на световно ниво. През 1994 година в "Калъмбиа артс сентър", Вашингтон, се игра неговата пиеса "Процесът по изчезване тялото на Исус Назарянина", която през юни 1994 получи две рецензии във "Вашингтон пост", друга във "Вашингтон таймс", а в писмо до Агенцията за българите в чужбина от 3 декември 1999 година Световният съвет на библейските дружества я определя като творба с най-високи качества. Той създаде едни от най-хубавите образи на Христа в нашия век в пиесите си "Процесът по изчезване тялото на Исус Назарянина" и "Голготата на Варава". През 1997 г. Гърция му даде  "Златен кръст на ордена на легиона. През 1998 година Франция го награди с ордена "Кавалер на изкуството и литературата", посочвайки неговия "принос в световното изкуство." За съжаление той бе недооценен в България - предишната система го подложи на гонение за модерната му стихосбирка "Бележник" (1967), след 1989 той не получи официален знак на почит.

Поезията на Стефан Гечев е поезия от бъдещето. Неговата стихосбирка в проза "Въпроси" от 1994 година ни изправя пред тревожни, странни видения, плътни като сън, като нахлуващо битие.

Ако човек желае да разбере какво е станало в Източна Европа през XX век, ще бъде повече подпомогнат от романа му "Виктория и нейните синове" (1995), отколкото от рухналите социологически теории на века.

През 1999 година излезе повестта му "Престъпление на улица "Бивша Преспа", която е българско пътуване в подсъзнанието. Ще цитираме думите на видната поетеса Блага Димитрова: "Никой от нашите автори не е дръзнал да проникне толкова в абсурдното, парадоксалното, непознатото, неподозираното, както Стефан Гечев" (в. "Слово" от 29.12.1993). Разказите му "Жестока благодетелка" (1993) и "Осъденият на сеньора" (1994) ни срещат с философската фантастика, жанр, който съществува в развитите литератури на света.

Незабравимо е делото на преводача Стефан Гечев. С поредица от преводи на Кавафис, Сеферис, Елитис, Диктеос и други гръцки поети, той надскочи желязната завеса в България и проправи път на съвременната поезия. Повече от 14 български поети написаха свои творби, посветени на знаменитите стихотворения "Итака" и "В очакване на варварите"от Константинос Кавафис, а според справка на един изследовател двете стихотворения са цитирани 72 пъти по различни поводи в българската литература. Неговата антология "Френски поети сюрреалисти", чакала близо 10 години, за да излезе през 1992 година, обогати националното литературно възприятие. Среща с един от големите фондове на старата гръцка литература е "Палатинска антология", преведена от него.

Критикът Атанас Свиленов може би най-добре резюмира значението на неизчерпаното присъствие на Стефан Гечев: "Във века, в който навлизаме, на българската култура ще й е по-леко, защото го имаше първопроходецът Стефан Гечев."