ВИК
I.
Спеше всичко навън - и земя, и звезди.
Спяха живи и мъртви зад девет врати.
Спеше въздухът черен под черния лед.
Спяха птиците, както летяха напред.
Само аз не заспивах и гледах навън
как небето изстива и пада насън
и змиите прозрачни на вечния студ
изпълзяват и лягат във зимния скут.
Но полека и мен тъмнината заля
и сънят залюля, и снегът заваля.
II.
И тогава - през девет земи и звезди -
някой сякаш изохка, извика почти,
някой сякаш се блъсна в небесния праг
и събори вратите на целия град,
някой викна отвън - и се вряза викът
като камък в ятата, поели на смърт,
като нож в слабините на снежния ден -
и замря, и пресекна, и секна съвсем.
III.
Протрепериха вълчите наши души,
ала никой в нощта не отвори очи,
не надигна глава - и не чу, не видя
кой на пътя е вил с посиняла уста,
кой в мъглата е падал и ставал без жал
и през буците кал накъде е пълзял.
Нито куче се чу, нито светна стъкло,
нито въздуха черен подплаши крило.
Спеше всичко навън - и земя, и звезди.
Спяха живи и мъртви през девет врати.
© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.