СЪН
Те вървяха под строй -
кривогледи, ухилени, куци -
манастирски покой
и чорба манастирска да вкусят.
Бяха само жени
и от ада пристигнаха, боже,
с тия прашни басми
и до синьо остригани кожи.
Като вързано псе
ги навикваше злобно водача,
сякаш бяха овце
и отиваха в рая на паша.
Беше празничен ден
и пращеше от здраве живота
като селски ерген,
пропилял на баща си имота.
Свели праведно взор,
с бели гуменки всички обути,
манастирския двор
те под строй прекосиха нечути.
Беше пълно с деца...
И когато към храма възвиха,
като лятна роса
те из тяхната глъчка попиха.
И пред господа бог
по-червени от глина замряха:
да им вдъхне любов,
да ги викне най-сетне от мрака.
Бяха смахнати все.
Но една се качи на амвона
и простряла ръце,
взе да слави реда и закона.
А до входа, на крак,
друга в нишата спеше честита
и сънуваше как
вади с гвоздей на бога очите.
© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.