С ГЛАС ОБИКНОВЕН
И както литва рибата без вик
към хлъзгавите длани на рибаря
и въздухът хрилете є разпаря,
и бяга тя, а тъкмо в този миг
навлиза в свят по-горен и велик,
където ври глаголът и клокочи,
изпълнил огън, облаци и пръст,
и вижда бога в целия му ръст,
и в пясъка замира непорочна,
а подир нея друг живот започва,
така и ние в бъдното кълним,
като гора от земната утроба,
и друг живот съзираме над гроба,
и вече в други светове летим,
когато ставаме на прах и дим.
Но както дъх гмурецът си поема
и скача в необятната вода
и като мида го затваря тя
и мами към недрата си солени,
но бърза той нагоре дъх да вземе,
така животът свети и над мен
и целия изпълва ме, и вика,
когато аз в отвъдното надниквам
и му разказвам с глас обикновен
живота, който не е виждал никой.
© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.