КЪМ КЪЩИ
От морето дойдох - и очите ми още са пълни
със смокини и сол и седефени риби из тях:
като риба живях и по палуби сини осъмвах,
ала всичко забравих - забравих дори, че живях!
Помня сушата само и своето каменно тяло,
изпълзяло от мрака под ниската лунна пета,
планините от въздух и бялата птица, запяла
над човека, от който за пръв път поисках вода.
Беше привечер пак и беряха момичета тръни
и се кичеха с тях, а на мен ми се стори за миг,
че прилича светът на отдавна пресъхнало дъно
и че вече познавам отнякъде тия земи,
а по тия треви и по тия скали съм се лутал
и съм чакал нощта да ме вземе отново назад.
И пристъпих назад - и дочух тишината нечута.
И прекрачих напред - и ме лизна бездънният хлад.
И морето нахлу! То потече през мен като лава,
разлюля ме високо над своята звездна вълна
и ме смаза в прахта... И видях тъмнината тогава
как се пълни отгоре ми с огън и кръв като нар,
как небето среднощно прозорците свои разтваря
и земята гори под крилатите наши пети...
И отупах прахта, и прекрачих напред към безкрая -
тази къща залостена с толкова много врати.
© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.