КАМБАНА
И когато морето в гърдите ми прашни запя
и големият вятър подпали сърцето ми тъмно,
и вълната стогласа устата ми празна заля -
спрях да меся калта и се хвърлих в соления тътен.
И в мъглата поех - с вкаменени от труд колене,
с вълноломи премазан и с котви тризъби закотвен.
Само восък си взех - да не слушам след мене поне
как реве като сляпо добиче сирената корабна.
Седем дена водата ме би и помита назад,
седем нощи морето ме влачи и мля като бивол
и тогава разбрах колко къс е човешкият глад,
как мирише на риба и смърт свободата горчива.
И видях брегове и посипани с пепел земи,
и змия в неизстинали още гробове да съска,
и изплували тайно от бялата пяна жени
като миди отворени горе в скалите да съхнат.
А мъжете летяха - изпружили неми гърла,
към стихията синя през телени мрежи летяха
и делфините плачеха в мрака с разбити чела,
и настръхнали чайки безоката бездна кълвяха.
Като бавна камбана под мен се люлееше тя...
И поисках тогава да скоча от тази камбана,
разлюляна над толкова мъртви и скъпи уста.
И завинаги в нейния гибелен глас да остана.
© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.