БАЛАДА ЗА СЛЪНЦЕТО
Върху малката моя земя,
под широкия гръб на небето,
край внезапната първа слана
и неделния сън на детето
някой своята къща строи,
някой дебне земя да заграби
и съседските крачки брои,
и зад себе си вдига огради,
окопава се в тях като кърт,
тича, души, налива основи,
кърти камъни, мъкне чакъл,
смята, мята се, блъска и рови -
ако може, реките ще спре,
планините на гръб ще помъкне,
през небето глава ще провре
само в общото слънце да бръкне
и на златната негова гръд
да се грее, търкаля и гали,
да я стиска и смуче до кръв.
А на гроба свещици да пали.
© Георги Борисов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2004
Георги Борисов. Врати. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Борисов. Врати. София, 1986.