СПОМЕН ЗА СПРЯЛ ЧАСОВНИК

web | Требник

О, китоловци ли?
              Аз ги видях
в едно далечно
              и чуждо пристанище.
И имаше нещо
              във техния смях -
от него водата
              оловна стана.
Най-младият
              тежко подаде ръка
и странно одраска
              душата ми тиха.
Не ме е боляло
              отдавна така.
Сега се спасявам в
              ей този стих.
А после безмълвно
              от мюзикбокса
изпрати към мене
              няколко такта.
...И сякаш доплува
              отсреща островът.
А аз върху масата
              отпуснах лакти.
И ресторантът
              за няколко мига
раздвижи под, сякаш че
              бе върху кита.
Вълна се изправи
              и ме застигна,
обля ме с очите
              на младия скитник.
Във тях бяха всичките
              страсти и приливи,
пътека неясна
              сред океана,
небесниолтари
              и свещоливници,
последният кит,
              пред залива хванат...
Ни дума на глас!
              Един поклон само
пред мене
              във време нереверансово.
Мъжът беше сигурно
              дялан от камък.
И само в очите му -
              страшна рана!
Такъв поглед, Боже,
              към мене изпрати,
че сто оксижена
              ме жегнаха жежко...
И всичко заскърца -
              духът на "Титаник"
у мене потъна
              със двойна тежест.