КОЙ Е ПО-ГОЛЯМ ЮНАК
Данаил Милев
Един рак на име Щрак излезе от реката и се запъти към гората. Той обичаше приключения, изпълнени с вълнения. Стигна до леса благополучно, но му беше много скучно.
Внезапно от шубрака щръкнаха бодли, остри като бабини игли! Рачето Щрак като истински юнак си провря главата в тревата и попита топката свита:
- Кой си ти? Какво правиш тук? Приличаш ми на бодлив юмрук!
- Аз съм Ежко.
- Аз пък - Щрак.
- Имаш щипки!?
- Аз съм рак - пръв юнак!
- Пръв юнак ли? Хайде де! Имаш щипки, ала две! - Ежко рече и отсече: - Аз съм пръв юнак, нали имам сто бодли!
Един дървар се появи, погледна ги и заяви:
- Ах, какъв подарък свеж - малък горски таралеж! Ще зарадвам мойто внуче с Ежко Бежко вместо куче...
Ракът хукна, без да чака, във атака! Щипна яростно дърваря, за да защити другаря. С гняв дърварят се обърна, рачето внезапно зърна и си каза той на глас:
- Май съм късметлия аз... Явно ще вечерям днес рачешки деликатес!
Ала Ежко припна рака да спаси и мечтите на дърваря угаси! Сто игли забоде му завчас, докато човекът ревна с глас!
Най-накрая Щрак и Ежко спряха, запъхтени тежко... Ежко каза без омраза:
- Кой ли е юнак голям, щом е сам!
Ракът го прегърна и отвърна:
Щом сме двама - страшно няма!
© Даниел Милев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.02.2001, № 2 (15)