ПОСЛЕДНА ПЕСЕН НА СОЛОМОН

На М. Д.

Всемирът се усмихва във плътта ми
с легато - между ъглите на устните -
от мозъка до бога под лъжичката.
След ъглите е вечността, смъртта ми,
недоловеното от сетивата - вкусното,
уханното и видимото, всичкото,
което не дочух и не допипах...

Всемирът със усмивка ме посича
като жена, която не повиках.