СМЕХЪТ НА МОЗЪКА

Небрежен ум, защо безбрежно мислиш -
със някаква прииждаща сърдечност -
нелюбена със устни на човечност,
дори необожавана, но истинска
като кръвта, в която оживяваш,
с която под смъртта ще ме подпишеш?...

Помислиш ли ме, чувствам се обнищен
от мозък, който всичко подарява.
Освен смеха на нишката, забита
на Божието теме във зенита.