ШИША

(арабски мотив II)

Цяла вечност мълчах след последната истина
на арабските залези -
белота, мек оранж, пурпур до аметистово -
сякаш текст с послеслов.
После в разума спря красота да кърви
от небесните навеси.
И умря вечността... После пак се роди -
вече в плът от любов...
Всеки ум има склонност към съзерцания
на природни икони -
там идеите сенчесто се съчетават -
без сърце и без плът.
Инак как би могла мисълта да кръжи
във изящни хармонии
и да схваща нюанс между сън и лъжи,
между смисъл и път...
Всички мисли след залез имат образ на въглени -
от арабската шша *
благовонно излитат душите, тръгнали
да кадят предислов,
който призори ще е пред ноздрите утринни.
Те ще го вдишат
и в кръвта на зората ще впишат сутрата:
Мисълта е любов.

Шша - арабско наргиле, в което с въглени се поддържа горене на уханни треви.