ПРЕДИ ДА ПРОДУМАМ

Боже мой, пак замръкнах без път в долината
между мисъл и дума...

Май че някой протяга копнеж от Луната -
май че ангел ми хрумна...

май че някой от звездния грозд на Плеядите
сладки сили изстисква...

Сатана, изкушавай ме с гласни наслади
и словесни неистини!...

Аз съм хладният зрак, утаен в долината
между мисъл и дума...

Дано скоро умра, поразен от зората,
пък тогаз - да продумам...