НЕОСТАВАНЕ

Теглиш нишки от някаква зенична прежда
и притегляш окото на мойто съзнание...

Разсъблечен от всякакви себепознания,
ставам просто живот - оголял и копнежен -
недомислен дори и дори недочувстван,
неподвижно ленив като всяко изкуство -
като всичко, което се самообича,
саморанява се, самообрича се.

Теглиш нишки, с които ме обясняваш...
Само аз не оставам. И това ме спасява.