ПРЕЗ МАЙ

Всички образи в мен имат тяло от вятър през май -
интервали от някакви много достъпни ухания.
Всъщност аз съм цъфтежът на жертвата в мойто съзнание,
дал на вятъра смислена плът и представа за край.

Хайде, вдишвай! Това е от люляка в мойта душа -
със уханни постъпки обзема дори и ума ти...
Всичко друго прилича на някаква твърда земя,
по която от паднали ангели няма къде да се стъпи.