* * *

web | Да ме поливате отвъд

Толкова, толкова
съм се отдалечил от теб, татко,
че ако убода с нещо остро съзнанието си,
ще потече твоята кръв,
ще ме целуне -
внезапно и ярко
като изгрев зад възвишение.

Ако притисна кървящия извор,
сигурно пак ще забравя,
че винаги
стоиш на топло върху столчето
на трикраката ми душица
и хвърляш съчки
в огъня на сърцето ми...

 

 

© Димитър Калев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2002, № 11 (36)

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996. в