ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА РЕКАТА

web | Да ме поливате отвъд

Щом почувстваш,
че вече не мога да тека,
разплискай сетивата ми за бреговете.
Щом ме видиш,
че губя самосъзнанието си на вода,
завържи със добро нозете ми -
тласни ме в дълбокото -
да потъна в себе си
и никога повече да не изплувам -
аз съм втечняващата се същина -
не изтичам от себе си
и не сънувам...

Щом разбираш,
че повече не мога да тека,
ти си сянката на изворната ми слава -
не съзнаваш ли,
че във втечняващата се същина
ще трябва да те удавя?...

 

 

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.