* * *
Най-после идва край за странстванията на волята.
Завръща се,
безкрайно тъжна се процежда по отвеса на съдбата
и се заобля като капка -
да фокусира светлината,
да я направи сладка -
та да насити формите,
които е заченала във грях...
За свой предвестник волята изпраща
мистичен страх...
© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002
Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.