* * *

Гледецът ми стои стаен зад раковина -
по витите й линии
умират образите на света,
с ръце, протегнати към бездната на взора ми,
във който вярваха, че ще се преродят.

Ушите ми - и те зад раковини се таят
и слушат как хармонията утаява звуци
и как понякога от тях избухва музикален прах,
когато пръстите на тъжен пианист преминат.

И устните ми са допрени до върха на
раковина -
там свършекът на нейното спирално битие
и моята въздишка
стават толкова неразличими,
че мога да целуна образа на звуците
и мога всички тях да кръстя с моето име.

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.