БЪЛГАРСКА ПЕСЕН

web | Да ме поливате отвъд

Душата ми е твоя книга -
в тълпата бях, крещях: "Разпни Го!" -
тъй не видях Йерусалим.
Две хиляди години скитах
и все за името ти питах -
за тебе, ангел Елохим.

Но снощи чух - оттук си минал -
ломил си хляб, разлял си вино,
изпял си много тъжен химн.
За да те видя, нямам взори,
но ти си, който ми говориш -
гласът ти, ангел Елохим.

Дванайсет деви си проводил
по утро за вода да ходят -
за моя първороден син
ти позволи от тях да взема,
да го сгодя, да го оженя -
пред тебе, ангел Елохим.

 

 

© Димитър Калев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2002

Други публикации:
Димитър Калев. Да ме поливате отвъд. София: Сребърен лъв, 1996.