* * *
Преминавам от отсъствие в отсъствие,
сякаш че навлизам
от един в друг дъх на камъка...
Толкова далеч от мен е всичко близко,
че е невъзможно да съм същност на присъствието му!...
Тъй, обрамчван от безличие, в метафорите ровя аз
като в тъмни вътрешности на могъщи тайни...
Но и в тях съм сред прозирни граници...
А там
времето се окрупнява от изплъзващите се огньове,
въздухът от гледане в слънца безлични ослепява,
рони се от незаглъхнали в мен удари пръстта...
И разбирам:
властващото няма никога
пред мечтите ми врати щастливи да разтвори...
А на молещия милост - чезнещото само
на познат език
в трагичен миг ще проговори!
© Димитър Горсов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.09.2018, № 9 (226)
Други публикации:
Димитър Горсов. Тишини и сенки. София: 2015.