ОБИЧАМ ТЕ

Обичам те със пръстите ти тръпни!
Обичам те със устните, с косата!
Обичам те в тръпчинките кафяви!
Обичам те сред облака, върху зeмята!

Обичам те във чашката на мака,
във капка мед, във капчица отрова!
Обичам те с дишането, с мрака!
Обичам те под старата луна, с луната нова!

Обичам те в дъжда, във храсталака,
с пчелите, оплождащи полето!
Обичам те засмян, намръщен, плакал!
Обичам те до края на сърцето!

Обичам те макар и чужд, без мене!
Обичам те безсънна и в съня!
Тъй много те обичам, тъй безмерно,
дори да имаш и след мен жена!

Но пак оставам необичана и чужда
и неоткрит е островът ми див
и ветровете има само нужда
да пренощуват върху моя бряг красив!

И само чайките с вълните ме целуват,
а аз свидетелка на чуждата любов,
самотна, с рибите добри лудувам,
очакваща спасителния лов.

Очакваща най-после златна мрежа
и робството, което ми прилича,
тъй сладко и горчиво неизбежно
мен някой някъде да ме обича.

Но страх ви е моряци и рибари,
пирати, даже вас обзема страх,
че моят остров вулканично пари
и който стъпи върху него, става прах!

Затуй самотна да обичам трябва.
Обичам те. Обичам те така!
Обичам те със виното и хляба,
подаден ти от детската ръка!