ЛАПИДАРИУМ

web

*

Слюдата е
слънчеви сълзи,
падали в нозете на разбойници.

*

Светостта на чувствата
е по-могъща
от държавата на мислите.  

*

За словото не бива да говорим -
то ридае,
като слуша.  

*

Няма път за онзи,
който мисли,
без да плаче.  

*

Всеки крал
винаги
е имитирал шута.  

*

Човекът е остатък
от трапезата, където
Бог закусва всяка сутрин съвършенство.  

*

Реалността е пълна
с труповете
на метафори.  

*

Звездата падна...
Някой се роди!
Така започва всяка смърт.  

*

Моите сълзи не е заслужил никой!
Спускат се небесни генерали
и война за тях си обявяват.  

*

Пясъкът е паднала скала,
дълго плакала
за своето падение.  

*

Кралската корона
върху краля на комарите
е опит за убийство.  

*

Беше масата пълна - блестеше
от лични вина и от чужда вина.  

*

Човекът е сълза
върху древния път на дъжда!

 

 

© Антоанета Ценева-Джи
=============================
© Мост (електронна версия), 1999, № 4-5
© Електронно списание LiterNet, 16.03.2000, № 3 (4)