КРАЙ
Владислав Тодоров
Окото среща думите като фередже, което стеснява пространството на погледа. Това прави погледа шпиониращ, дебнещ.
Думите са фереджето, което възпалява окото, застанало на пост пред него. Погледът нараства в еретически абсцес и добива желаещо тяло.
Думите ни правят Рицари, не тълкуватели. Напред към смели имена!
Тази книга, представяща фигурите на нарастващото пространство, ще види правилно онзи, който не изпитва необходимостта да я разбира.
Разбирането е отстранено от прелъстяването.
Погледни и пожелай словата!
Р.S. ПОСТ-СКРИПТУМ КАТО ПОСТ-МОДЕРНИЗЪМ
Политическият проект на Модернизма, неговите реализации и неговият пределен естетически коефициент подиграха напълно романтическата идея за твореца-гений и неговата персона. Идеята за Автора-уникум, за трансценденталния произход на неговата активност и въображение претърпя радикална политическа редукция и окончателно мутира в идеята за уникум на политическата власт и естезис на нейната активност.
Авторът на модернизираната реалност е Политическата власт. Както Бог, така и Художникът претърпяха решителна модернизация и бяха превърнати в морални и художествени "представителства" на Политическото и Властовото действие.
Новият Автор на реалността е Политическият Авторитет (власт). Той е решително деперсонализиран, разомагьосан, научно оправдан и е действителен само доколкото е доминиращ и дисциплиниращ социалните тела. Той се само-оторизира чрез собствения си език. Той възпроизвежда самодвижещ се, само-коригиращ се, само-зареждащ се политически дискурс и чрез него задава правилните и вменяемите форми и принципи за рационализиране и за реагиране на актуално случващото се и на всичко случило се в света. Историческото съзнание е възможно само защото политическият дискурс може да припомня сам себе си.
Авторитетът е зареден с най-силното и най-ефективното въображение. Той си въобразява това, което после действително осъществява. Той конструира света в съгласие със структурата на собственото си въображение. Той превръща собствените си привидения в реалност. Реалността, която Авторитетът поражда, е винаги фигуративна.
Политическото пространство е имагинерно пространство. В него Авторитетът става видим и неговата воля е адресирана непосредствено естетически към социалните тела. Политическото пространство съдържа, охранява и укрепва видимостта на Авторитета.
Политическото пространство е имагинерно, защото представлява само-изобразила се Власт. Но то е миметично, защото представлява упражнена върху телата Власт. Телата миметират образите и фигурите в политическото пространство и така се дисциплинират, за да могат да съществуват и оцеляват в него.
Политическото пространство е имагинерно в произхода си, но миметично в нарастването си.
Р.Р.S. Естетическото е сюблимното състояние на Политическото.
Р.Р.Р.S. Политическото може да бъде оправдано единствено естетически.
Р/S Ето я Възродената Византия!
Да обърнем Империята на образите в Резистенция на образите.
Аз, Владислав Тодоров - Безобразният
© Владислав Тодоров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2006
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. София: ИК "Иван Вазов", 1991 (вариант).