Веселин Сариев - Сънят за съда

СЪНЯТ ЗА СЪДА

Колко малък изглежда света -
както в древното свое начало.
И напускаме реалността
ние двамата с теб, мoe тяло.

Потреперва страхливо трева
и стаена, душата ни чува
как земята нашепва слова
и незнайни неща пророкува.

Или ние сега сме отвъд,
в непознатото - като в магия,
пред окото на страшния съд.
И не смеем греха си да скрием.

Тази мъчена, грешна душа,
за телата - спасителен остров.
Трябва милост - да тръгнем пеша
и да стигнем до звездния космос.

Но духът - преживял векове,
надживял грехове и измами,
пак по български ще ни зове
към земята, към нашата памет...

Накъде в непознатия свят?
За небето земята е храма.
Ще загинем по пътя от глад.
И е страшно. И пътят го няма.