Веселин Сариев

СЪД

Колко малък изглежда света -
като в древното свое начало.
И напускаме реалността
ние двамата с теб, мое тяло.

Потреперва страхливо трева
И стаена, душата ни чува
как земята нашепва слова
И незнайни неща пророкува.

Или ние сега сме отвъд,
в непознатото - като в магия,
пред окото на страшния съд.
И не смеем греха си да скрием.

Тази мъчена, грешна душа,
за телата - спасителен остров.
Трябва милост - да тръгнем пеша
и да стигнем до звездния космос.

Но духът, преживял векове,
надживял грехове и измами,
пак по български ще ни зове
към земята, към нашата памет...

Накъде в непознатия свят?
За небето земята е храма.
Ще загинем по пътя от глад.
И е страшно. И пътя го няма.

Други публикации:
Веселин Сариев. Пред края на кръга. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1989.