ПЕСЕН ЗА ДВАМА
В този миг раздялата е песен -
ти си сам,
а чувството го няма.
Сякаш песента е пята скоро,
а не помни никой нито дума.
Но ще кажеш:
любовта е слава,
за която думите не стигат.
Само миг и всичко ще се свърши,
само миг, от мигове погубен.
И лежиш в прозореца, очите
сякаш са попили по стъклата -
на вълни дъждът те къпе -
ти си дъно на река.
По моста преминава любовта ни -
сбогом.
Преминава -
сбогом
любовта ни.
Сбогом -
на кого да кажеш сбогом,
на кого...
Животът се завръща,
Като си отива самотата.
© Веселин Сариев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2007, № 5 (90)
Други публикации:
Веселин Сариев. Пред края на кръга. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1989.