Веселин Сариев - Откривам те отново

* * *

Откривам те отново - и не мога
в хармонията сам да се позная.
Като дете, докоснато от Бога,
преминало през ада и през рая.

Тревата ми говори - не разбирам.
Нима ще ми простите всичко вие:
да видите как падам и умирам,
надеждата без съд да ме убие.

Напразно сто години се преструвах.
В прозрачното небе на тишината
отново стари призраци сънувах,
с предишните измени на съдбата.

Видях за миг душата си - смирена
на пътя за Византия да чака
и двамата стояхме срещу мене,
загърнати от сферата на мрака.

Нима се доверих на тебе, тяло.