НЕПОЗНАТОТО
Срещнахме се. И ме омагьоса.
А духът ти сякаш го познавам.
Светлината ти ще каже кой съм,
щом разсее верската забрава.
И ще се опомня, ще се видя,
в миг ще си омръзна и умислен
аз ще виждам бисер в тази мида,
дето бисер няма; и не липсва.
Но умът ми, пазен за ръцете,
ще погали щастието - то е
думата - загадка за сърцето,
пазена за чужди и за свои.
Думата - по-крехка и от рима
и сакрална като теб, аз зная,
че ще ми нашепва твойто име,
за да го забравя най-накрая.
И ръката само ще докосне
времето, с което се прощава
светлината - за да скрие кой съм
от живота, който продължава.
© Веселин Сариев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2007, № 5 (90)
Други публикации:
Веселин Сариев. Здраво утро. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1982.