ГОРСКИ ДУХ
поема портрет на художника Атанас
Хранов, 2000 година
I.
Атанас Хранов върви през равнината, където минутите
са равни на векове.
Спуска се по спиралата към началото, което помни
и не помни.
В дясната ръка носи лескова пръчка, за да открие
още един вълшебен извор.
В лявата - космическо яйце, от което ще се роди
тайнството.
На рамото му - бяла, бяла птица - запомнила
сътворението и потопа.
И защото градът на сенките е страшен
и черен,
той носи пурпурно мастило, за да нарисува
магическия квадрат.
II.
Атанас Хранов преминава реката, която превръща
настоящето в минало.
Допира ухо до утробата на земята, която
го е родила.
И гази с боси нозе в тестото
на калта.
По реката се носят кошници с дарове
и цветя.
В една от тях вижда себе си - бебе, което играе
с рибите.
В дясната ръка държи златна клонка и маха с нея
към брега.
В лявата шепа - като в гнездо -
излюпено пиле.
III.
От хълма слиза древен вятър и изпълва празното
пространство.
В градината ухае на розмарин, жасмин и
лотос.
Едно дете - непознало греха - пътува
към него.
Блуждаят искри, аурата свети божествено, лицето й
чезне.
По тялото на водопада водата се спуска -
настръхнала, гола.
Докосва душата на камъка и проговаря,
камъкът - също.
И както си шепне - разцъфва в каменно
цвете.
А хълмът расте и не може да стигне
върха си.
© Веселин Сариев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2007, № 5 (90)
Други публикации:
Веселин Сариев. Горски дух. Пловдив, 2000.