Румена Шиндлер-Коларова - Загрубели ръце

ЗАГРУБЕЛИ РЪЦЕ

Загрубели са
ръцете ти, сеячо;
с кал под ноктите,
с цвят пръстен
в порите дори,
ала букетче
от цветчета нежни
носиш -
набрал си ги
от синора в зори.

Загрубели са
ръцете ти, сеячо,
но нежност проста
и от порите дори струи.
Кому ти обич с тях
си искал да изплачеш,
че в жеста ти молитвен
сякаш слънцето гори?

Ръцете загрубели са,
сеячо;
превърнали са се
самите те
в земя,
която нито стене,
нито плаче,
но ражда нежни
пролетни цветя.