Румена Шиндлер-Коларова - Краткостишия

КРАТКОСТИШИЯ - 1

web

Последни паяжини от съня...
Тежат клепачите.
Денят процежда се едва,
готов да се разплаче.

Под завивката, на топло
- шепот в полусън.
Недосънуван
спомен се пробужда.

Разтопени снежни дантели
се свличат по прозореца.
Пролетно чистене.

На тавана купчина обувки -
стари, скъсани, без подметки дори...
Само детските - недоизносени.

Пътят намерен!
Остава да се извърви...
на куц крак, ако трябва.

Наказания
за престъпления.
По контраст сравними.

Вместо душа, таралеж си ми дал, Боже,
с бодли, обърнати навътре,
и на шосето си ме сложил -
да може всеки да ме сгази.

Фитилът смален.
Пари разтопеният восък.
Спомен за свещ.

Есенно жълто - слънчева диря.
Никой пред нея не спира,
освен градинарят,
дошъл да почисти
сухите листи.