ЗАТРЪШНАТАТА ВРАТА
Затръшнахме вратата,
майко:
и ти за мен,
и аз за тебе.
Заключихме мътилките
в душата,
да няма кой да ги отнеме.
И всяка
поотделно страда
на скрито сълзи
мълком рони,
но между нас
стои преграда,
и дума никой
не отронва.
Горчи ми, майко,
всяка хапка.
И глътката дори
присяда,
но път до тебе,
майко, няма,
а крачката до мен
за теб е преголяма.
Прости ми, Боже,
ти поне прости ми,
поне ти знаеш
колко тежко
кръст се носи.
Прости ми, Боже,
ти поне прости ми.
Или дори това
не може?
© Румена Шиндлер-Коларова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2006
Румена Шиндлер-Коларова. Градеж. Варна: LiterNet, 2006