ЗИМЕН СОНЕТ
Бяла спирка. Липсваща пъртина.
Място на пропуснатите срещи.
Сняг разкъсва сватбена коприна
върху трупове на непотребни вещи.
Бавно губи топлина пейзажът -
изоставена моминска стая.
Сякаш всичко иска да подскаже,
че тъгата тук ще се повтаря.
Зимата - отхвърлено момиче.
Непризнат обект на обожание.
Извор заледен и ненапит.
Щом получи първото кокиче
като дълго чакано признание,
тя от нежност ще се разтопи.
© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.10.2014, № 10 (179)