ЗЕЛЕН СОНЕТ
От пепелта, която ни смирява,
избухва в изумруден Ренесанс
на мъртъвците вечната държава,
където няма почести и сан,
където разликите са в единство
и множеството слива се в едно,
а столица е малката провинция
на всяко хлорофилено петно.
Лежиш върху безсмъртната трева,
плющи край теб зеленото й знаме
и си щастлив от идващата истина -
ще бъдеш Уитмъновата трева,
ще станеш част от сочната й памет,
ще я насищаш с бъдеще и смисъл.
© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.06.2016, № 6 (199)