Петър Краевски - Есенен сонет I

ЕСЕНЕН СОНЕТ I

Оранжевият въздух на Месемврия!
На кея ароматните акорди!
Един внезапен пролетен септември
е акостирал с влажните си кораби.

Лежат в руини пясъчните замъци -
на лятото последните рубежи.
Потъва август като топъл камък
в таляните на сънното крайбрежие.

Обърнал се е бризът на годините.
Подвластен на сърдечните сезони,
чертая в мен спасителни съзвездия,

макар да знам - по тях ще дойде зимата
с непобедимите си легиони
да възвести финалното възмездие.