Петър Краевски
- Поспри пред парламента, минувачо! Пазар е тук за депутатски музи: очи череши, устни кат гаспачо, приятно румени и меки бузи...
- Привет, о, продавачко на карпузи!
- Дал Бог добро. Кажете, кой сте, как сте? Що дирите на моята сергия?
- Ще ви призная честно, без да крия и без за миг със вас да се занасям, парламентьорке на любовната интрига. Прост олигарх съм аз - душица бедна. За сливи тръгнал съм, устица да наквася. Тезгяха развърнете да погледна.
- Не става тя, писанчо ведроок! По-първом вий портфейла развърнете - едва тогаз развръщам и нозете.
- Парите, хубавице, са порок.
- О, нека да ми бъдат за урок!
- А аз се мислех за бандит, простете.
- Това не е рушвет, отбележете. Процесът е прозрачен и открит - парите вземам по законов ред за консултация във устен вид като дарение за мен в бюджета.
- Побързайте, че хваща ме съклет! Обятията свои отворете и мене, олигарха, обслужете. Гори, гори, ах, щение гигантско за секс и политически игри!
- Я чуйте, чуйте...
- Шепот на пари?
- Приветлив жужек на муха испанска. Пристига тя да ни ухапе двамца.
- Понеже бъркате мушицата със смок, ще ви напътя с такт на зоолог. Свалете си акцизите порочни. Свалете и бикините си впрочем.
- О, боже, колко сте безочлив! Макар и с вид на мушморок... И как размахвате я малката си правда, развели сте я, сякаш е байряк, а той зове за хекатомба чак.
- О, нежните си ласки не дозирайте - пледирайте, пледирайте, пледирайте...
- Пледирам аз за кой ли вече път! И катастрофа, чувствам, се задава...
- Другарко, вечна дружба!
- Слава! Слава!
- Множи се плът!
- Ура, другарю! Браво!
- Напред и вий, ята от песоглавци! По-бързо облекчете мойта нужда, че яденето на чудати гозби плаши...
- Ах.
- Ох.
- И ех.
- И свърши се.
- Това е.
- Е, чукнахме кристалните си чаши.
- Гласуването е извършено. Честито! Каквото е платено, е изпито. Сега да осребрим делата наши, за да сме чисти пред народа и на чисто.
- Да осребрим делата ли? Не искам.
- Нима прекарана ще гасна под звездите?
- Прекарана сте, да - на прима виста. Така общувам с депутатки дашни.
- И вие като другите апаши...
- Не мож доказа, че съм ви натискал, защото всичко стана задкулисно.
- Нима не ще платите за дебата дори под масата със задна дата?
- Не ще платя, езичнице. Наслука! Простете, че ви пуснах по улука.
- И вам наслука, още и сполука! Молете се, дано да ви отмине срамотната болежка, що мори ме.
© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.10.2010, № 10 (131)