ИРОНИЧЕН СОНЕТ
Лети линейка с плачещи сирени,
а кръстът й червен се свечерява.
За миг потръпва местното съвремие
и пак потъва в безразлична врява.
Звездее млечен път откъм небето
с плеада от червени светофари -
отломъци отречена поетика,
с която крием своето бездарие.
Така е то: линейка е Земята -
отнася по клиничната пътека
човеците с надеждата за цяр.
А Бог ни чака на конкретна дата
с тревога на грижовен лекар
или с усмивка на пиян гробар.
© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.10.2014, № 10 (179)