Петър Краевски
Когато се залежа, всеки ден забелязваше промяна в очите на близките си. Уважението постепенно преминаваше в съчувствие, съжаление, досада…
- Дайте си ми пенсията! - тросваше се веднъж месечно.
Принудиха се да изрязват една пачка „пари” от списания. Той прилежно ги слагаше в малкото си джобче и всеки ден им даваше „пари” за това-онова. Вземаха ги, какво да правят, после пак му ги даваха, и така.
Навремето беше оставил майка си в старчески дом. Сега си плащаше.
© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.08.2011, № 8 (141)