центробежно
навън
в болестни, горестни пориви
навън
през прозореца -
(о любезност на чизъма -
в това моя гръб е добре компетентен -)
освиркан от своите съквартиранти
о скъпо приятелство на мебелите
що загубвам в тоз час!
позорно навън
посред улицата
мойто тяло
пада
багаж, който бързо
веднага
ръце
милиони
товарят
разтоварят
или гази
сляпата конница
на шума -
моя вик
реклама на мирова скръб
тъй
звъни
в стени
стени, стени, стени...
непосилно над слабий ми гръб
скръб и мечта:
о премирана красота -
подир нея - нозете ми
ветрило на панически бяг
но за винаги всуе
вредом разбивам глава о плакати
"вход забранен"
ида братствен
приветствувам вси
посред тях лицето ми
внася скандал
линчуват ме
сетен поглед
отправям към небето
за милост -
то ме убива
със слънчеви камъни -
