6.
Зеленият зимен лазур без звезди. Мраз. Железен. кръз мраз знойно по прозорците в вазите зреющи рози - болезнени рози зюмбюли зюмбюли и рози. Земята в нейната пазва о зърно зовящо! И змии без отрова заспали низ подлози зверове разменяващи поздрави през призрачни дрезгавини бърза езда на витязи в захарни ризници о заледени язове на възторжени бързеи! над празни заливи и езера сълзите бронзови на залеза и в мойта зеница пред мойта изморена зеница зимата издига знамето на безлюдност о резигнация! о звън на близък зов! о неразвязимо звено на съзвучност: Аз и зимата... |
![]() |
© Николай Марангозов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.09.2006
© Николай Марангозов. Нула. Хулигански елегии. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Н. Янтар. Нула. Хулигански елегии. София, 1923.