тягости които не обхваща
и моя сън -
скъсано любовно писмо
и моето сърце
недресирано кученце
което ръмжи в свойта клетка
към мрака навън
Мрак.
Късни гости.
На едни връщам визитните картички
предусещам тяхните намерения
други ме посещават без фракове
след седем и половина часа
те сервират на моята маса
ястия от всички европейски кухни
но моя стол е операционен
и внезапно - мойта стая
о лакирана каюта
и моя милост капитан на тоз въздушен кораб
или падам
в прашни катакомби
алхимия
медикаменти които гълтам
зад мен
лабиринти коридори
стени от криви огледала
в тях мойте образи
горко! разбирам крясъка на тая менажерия
а някъде
зад картонената пирамида - циркус на Града
нощта
все тоз бъбрив и скучен сфинкс палячо
(че днес не знаем неговите тайни)
а на небето
един бивш градоначалник
нервничи
плюе звездни храчки по лазурния паркет
и заканително е острието
на неговия палец -
о лунен маникюр!
но най-сетне -
господин докторе
определете ми диоптъра
и аз искам да видя
слънцето
най-сетне! -
