Манол Глишев - Балада за тримата поети

БАЛАДА ЗА ТРИМАТА ПОЕТИ

web

Чуйте ме, сеньори, днес
ще разкажа аз за трима
храбреци със дял злочест -
и поука в туй ще има.

Денят настъпва, щом се свечери.

Жан Бодел от град Арас
съчинител бе на песни.
Всеки слушал бе в захлас
стиховете му чудесни.

Той поиска да замине
в поход към Йерусалим,
но разбра, че ще загине
у дома. Заради похот

хванал бе проказа той.
Господи, брат Жан как страда!
"Прокълнат съм, Боже мой!",
сам реши. И зад ограда

в лепрозòрия остана,
без морето й да види.
Жив изгни. Но май тъй стана
по-добре - че не отиде.

Кастеланът Ги - и той
писа песни, в страст горя.
Вдигна се за славен бой
към Христовата земя,

но не стигна. Флотът плава
не към святата си цел
и добрият Ги без слава
падна в морския предел.

Той удави се, горкия,
ала не видя позора
на войската и ония,
що сражаваха се скоро.

Тръгна смелият Рембо
с господаря си, маркиза,
да се бори за едно -
а пък друго то излиза.

И Рембо поет бе също,
от Вакейрас бе дошъл.
Кръста слави и прегръща -
по душа не беше зъл.

Но маркизът май забрави
божигробския обет:
гръцки град щом му се дава,
става крал. Но край проклет

се полага на такива
властници без съвест жива.
Власите във кална нива
крал-маркиза го убиват,

с него и Рембо пропада.
Кой ли може да разкрие
той отишъл ли е в Ада,
или в Рая? Не и ние.

Ето, рицарите трима
и поети как загиват.
В туй поука, знайте, има -
Бог наказва, щом измиват

си ръцете подлеците;
щом целта си свята сменят
насред похода войските.
Той показва: "Аз при Мене

взимам тримата поети.
Няма в подлост те да влязат,
в Моя Рай са те наети."
А за принцовете кàзън

е подготвена жестока,
щом в Романия се бият
за владения широки.
Други Кръста ще открият.

Денят настъпва, щом се свечери.