* * *
На Калина Ковачева
Навън,
в зеленото небе на юни,
по разписание свистят
халееви комети.
А тя отглежда хималаи
в стаите.
Въздига ги.
Въздига ги
по милиметър на година.
Но те все пак
ще стигнат до очите й,
за да ги види ясно -
има повече диоптри,
отколкото животи.
Да ги види.
Да им изпише после устни,
трапчинки, бръчици, лунички.
Да им попее
в тишината между две комети,
свистящи по халеевата орбита
в зеленото небе
отвън.
И да заспи до тях -
да раснат и пораснат.
Заедно.
© Гриша Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2010, № 9 (130)
Други публикации:
Гриша Трифонов. Югоизточната порта. София: Български писател, 2009.