КЪРДЖАЛИ
Цял ден по хълма турските кози
пасоха българска трева
и стрък
по стрък
достигнаха небето.
Пророците и днеска не дойдоха.
И пада тиха тъмнина,
проблясват в нея белите кози
като светулки
по пътеката надолу.
Пророците и днеска не дойдоха.
Изпратили последната коза,
поемат хълмовете да ги търсят.
Достигат, както винаги, до язовира,
нагазват в тъмната вода до пояс.
От минарето на подводната джамия
изплува риба-мюезин,
изплюва златна дума и се връща
във своята родопска атлантида.
След нея риба-протодякон
изплюва дума сребърна и се прибира
в олтара на потъналата църква.
И толкоз: който чуе - чуе.
Кой да дочака следващата риба,
щом хълмовете се възправят и си тръгват...
Понеже съмва -
майката на българския белетрист
Мюмюн Тахир
пристяга бялата забрадка.
Как ще нагази тя
в тютюневата козина
по гърбовете им,
ако останат тъй -
до пояс в язовира -
българските хълмове?
© Гриша Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2010, № 9 (130)
Други публикации:
Гриша Трифонов. Югоизточната порта. София: Български писател, 2009.