ЕЛЕГИЯ ЗА ГАРА КАРНОБАТ
На Камелия Кондова
Единствено през гара Карнобат
минаваше тогава
пътят за Морето.
Ала ония карнобати бяха други.
Други.
Там пристигаха
в зори локомотивите
като ефрейтори,
въздъхваха дълбоко
и заспиваха.
На трийсет километра от морето.
Или поне притваряха клепачи,
а бяла пара тихо се процеждаше
през многобройните пробойни
на техните души чугунени.
Заслужен беше краткият им отдих -
нали доведоха колоната
от Пловдив, Варна, гара Комунари...
чак до тука.
Сега да съмва колкото си ще.
Сега да идват ЖП-гълъбите мазни,
да носят в човките си блага вест:
"Отвори
гаровата
баничарница!!!"
Но тихо, тихо,
черни ескадрили!
Да не събудите ефрейторите
полуживи!..
Тях ги събуждат
морските им братовчеди
със своите безжалостни сирени,
когато тръгват към Новоросийск.
Към Дарданелите
и Гибралтар,
Добра Надежда.
От Карнобат им отговаряха локомотивите!
От Карнобат им отговаряха
локомотивите!
(И аз.
Но колко глас съм имал в Седемдесетте,
че да сбера в едно локомотив и кораб?)
Един от всички
все пак стигаше в Бургас,
на крачка от заветното пристанище.
На крачица!
И натоварил черни като него хора,
поемаше назад -
към Карнобат.
За да ме вземе:
няма лято,
в което да съм стигал до Морето.
Оттам -
през югоизточната суша -
към Пловдив,
гара Комунари,
Харманли...
Към зимния копнеж
по карнобатите.
© Гриша Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2010, № 9 (130)
Други публикации:
Гриша Трифонов. Югоизточната порта. София: Български писател, 2009.